Ти виждал ли си как вдовица
с жаден взор света обгръща
и как в нейната сълзица
съдбата й се преобръща?
Не си ли? Как тогаз изцяло
проблеми можеш да обсъждаш,
да стигаш до любовно цяло
или глупака да осъждаш?
В таз сълзица сянка черна
я кара често да въздъхва,
чертае й съдба неверна
и ужас в душата вдъхва.
Сълза вдовишка блика в страх,
а той е тежко покривало -
всичко туй изцяло аз разбарх
чрез чувството, ментал създало…
Но ти кажи каква утеха
вдовицата да има в живот,
в който любовта отнеха
за спорен, някакъв имот?!
- Но тя живота си залага,
за да отхвърли чувства мними,
за да бъде мила, драга
сред хора, станали любими.
© Валери Рибаров Все права защищены
Нещо не ти разбирам коментара?!