10 мар. 2007 г., 10:13

Сълза вдовишка блика в страх

866 0 3

 

Ти виждал ли си как вдовица

с жаден взор света обгръща

и как в нейната сълзица

съдбата й се преобръща?

Не си ли? Как тогаз изцяло

проблеми можеш да обсъждаш,

да стигаш до любовно цяло

или глупака да осъждаш?

В таз сълзица сянка черна

я кара често да въздъхва,

чертае й съдба неверна

и ужас в душата вдъхва.

Сълза вдовишка блика в страх,

а той е тежко покривало -

всичко туй изцяло аз разбарх

чрез чувството, ментал създало…

Но ти кажи каква утеха

вдовицата да има в живот,

в който любовта отнеха

за спорен, някакъв имот?!

- Но тя живота си залага,

за да отхвърли чувства мними,

за да бъде мила, драга

сред хора, станали любими.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...