Mar 10, 2007, 10:13 AM

Сълза вдовишка блика в страх

  Poetry
863 0 3

 

Ти виждал ли си как вдовица

с жаден взор света обгръща

и как в нейната сълзица

съдбата й се преобръща?

Не си ли? Как тогаз изцяло

проблеми можеш да обсъждаш,

да стигаш до любовно цяло

или глупака да осъждаш?

В таз сълзица сянка черна

я кара често да въздъхва,

чертае й съдба неверна

и ужас в душата вдъхва.

Сълза вдовишка блика в страх,

а той е тежко покривало -

всичко туй изцяло аз разбарх

чрез чувството, ментал създало…

Но ти кажи каква утеха

вдовицата да има в живот,

в който любовта отнеха

за спорен, някакъв имот?!

- Но тя живота си залага,

за да отхвърли чувства мними,

за да бъде мила, драга

сред хора, станали любими.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...