Сълза за куплет
Сълза за куплет
Не ме изпращай, моля те… не чу ли
как ме разстрелват стъпките ти в гръб?
Не виждаш ли, че времето обрули
плода отровен на покоя скъп.
И дълго в плен на (з)верските заблуди
плътта не беше дар, а гола плът.
По дяволите всички нощи луди,
прекарани в копнеж и самосъд.
По дяволите всички неудобства…
Нали и ти самата (за беда)
повтаряше, че любовта е робство.
А тя донася пълна свобода.
И ето ни – прашинки из безкрая,
понесени над този тъмен град,
но който е изгубил лесно рая,
се е лишил от правото на ад.
Затуй не ме изпращай днес… не чу ли?
Недей извиква онзи спомен блед.
Сълзата по изящните ти скули
едва ли струва колкото куплет.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Терзийски Все права защищены
