Сълза за куплет
Сълза за куплет
Не ме изпращай, моля те… не чу ли
как ме разстрелват стъпките ти в гръб?
Не виждаш ли, че времето обрули
плода отровен на покоя скъп.
И дълго в плен на (з)верските заблуди
плътта не беше дар, а гола плът.
По дяволите всички нощи луди,
прекарани в копнеж и самосъд.
По дяволите всички неудобства…
Нали и ти самата (за беда)
повтаряше, че любовта е робство.
А тя донася пълна свобода.
И ето ни – прашинки из безкрая,
понесени над този тъмен град,
но който е изгубил лесно рая,
се е лишил от правото на ад.
Затуй не ме изпращай днес… не чу ли?
Недей извиква онзи спомен блед.
Сълзата по изящните ти скули
едва ли струва колкото куплет.
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
