Сълза за куплет
Не ме изпращай, моля те… не чу ли
как ме разстрелват стъпките ти в гръб?
Не виждаш ли, че времето обрули
плода отровен на покоя скъп.
И дълго в плен на (з)верските заблуди
плътта не беше дар, а гола плът.
По дяволите всички нощи луди,
прекарани в копнеж и самосъд.
По дяволите всички неудобства…
Нали и ти самата (за беда)
повтаряше, че любовта е робство. ...