Сълза за куплет
Сълза за куплет
Не ме изпращай, моля те… не чу ли
как ме разстрелват стъпките ти в гръб?
Не виждаш ли, че времето обрули
плода отровен на покоя скъп.
И дълго в плен на (з)верските заблуди
плътта не беше дар, а гола плът.
По дяволите всички нощи луди,
прекарани в копнеж и самосъд.
По дяволите всички неудобства…
Нали и ти самата (за беда)
повтаряше, че любовта е робство.
А тя донася пълна свобода.
И ето ни – прашинки из безкрая,
понесени над този тъмен град,
но който е изгубил лесно рая,
се е лишил от правото на ад.
Затуй не ме изпращай днес… не чу ли?
Недей извиква онзи спомен блед.
Сълзата по изящните ти скули
едва ли струва колкото куплет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
