29 янв. 2006 г., 19:20
Сълзи
Не бих се осмелила да погледна отново в очите ти,
Изпитвам болка и пак бих ти простила знаеш го, нали?
Дори и да съм там, не ще видя теб аз знам... така,
защо избра да бъдеш уличницата с ранената душа?
Не бях ли достатъчно силна подкрепа за тебе аз....
Навярно да , не успях да те спася от таз участ!
Опитах....всичко от себе си нима не дадох?
Извадих дори неща ,които нямах с радост....
А ти продължи надолу да вървиш ,
в останките от сърцето ми сега лежиш....
Закотвена там не желаеш да си тръгнеш ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация