13 авг. 2010 г., 12:58

Сълзи и пясъчни лунички

1.5K 2 37

Камшикът на пространството разсича

светкавично сегашното от вчера.

И стъпките ми по брега не тичат...

Не търся бисер в мида да намеря...

 

Не ме покрива с пясъчни лунички

ветрилото на бриза край морето.

Луната е откъсната паричка

от наниза на спомена в сърцето.

 

Стотици километри на раздяла,

а чувам - тъжен плаче днес прибоя.

Спиралата на времето е спряла.

Сълзите тичат след посока своя...

 

И само зад притворени клепачи

надеждата ми в изгрева се мие.

Денят е с поглед слюденопрозрачен,

а пулсът ми със морски ритъм бие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...