Aug 13, 2010, 12:58 PM

Сълзи и пясъчни лунички 

  Poetry » Landscape
1343 2 37
Камшикът на пространството разсича
светкавично сегашното от вчера.
И стъпките ми по брега не тичат...
Не търся бисер в мида да намеря...
Не ме покрива с пясъчни лунички
ветрилото на бриза край морето.
Луната е откъсната паричка
от наниза на спомена в сърцето.
Стотици километри на раздяла,
а чувам - тъжен плаче днес прибоя.
Спиралата на времето е спряла.
Сълзите тичат след посока своя... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Random works
: ??:??