Сълзи и пясъчни лунички
Камшикът на пространството разсича
светкавично сегашното от вчера.
И стъпките ми по брега не тичат...
Не търся бисер в мида да намеря...
Не ме покрива с пясъчни лунички
ветрилото на бриза край морето.
Луната е откъсната паричка
от наниза на спомена в сърцето.
Стотици километри на раздяла,
а чувам - тъжен плаче днес прибоя.
Спиралата на времето е спряла.
Сълзите тичат след посока своя...
И само зад притворени клепачи
надеждата ми в изгрева се мие.
Денят е с поглед слюденопрозрачен,
а пулсът ми със морски ритъм бие.
© Мария Панайотова All rights reserved.
