14 сент. 2023 г., 02:04

Сълзи на Пегас

488 2 9

Животът е толкова кратък уви,

като роза расте, и после увяхва.

Важно е всъщност как си живял,

и какво си оставил след себе си.

 

Аз искам в моя живот да оставя

повече усмивки и мили дела.

Много мечти, които да любя

и с обич и труд аз да ги сбъдна.

 

Аз искам душата си тъй да опазя

чиста като горска, лековита роса.

Аз искам за някого опора да бъда

и звездата, която се смее в нощта.

 

Аз искам да дам любов на света

и всеки да знае какво е да обича.

Частица от себе си дам на света,

пред родина и земя да коленеча.

 

Само любовта ще остане след нас

и доброто което някому правим.

Ще си тръгнем така както сме дошли

голи и боси, в сълзи на Пегас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...