14 сент. 2023 г., 02:04

Сълзи на Пегас

485 2 9

Животът е толкова кратък уви,

като роза расте, и после увяхва.

Важно е всъщност как си живял,

и какво си оставил след себе си.

 

Аз искам в моя живот да оставя

повече усмивки и мили дела.

Много мечти, които да любя

и с обич и труд аз да ги сбъдна.

 

Аз искам душата си тъй да опазя

чиста като горска, лековита роса.

Аз искам за някого опора да бъда

и звездата, която се смее в нощта.

 

Аз искам да дам любов на света

и всеки да знае какво е да обича.

Частица от себе си дам на света,

пред родина и земя да коленеча.

 

Само любовта ще остане след нас

и доброто което някому правим.

Ще си тръгнем така както сме дошли

голи и боси, в сълзи на Пегас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...