Сълзи през смях в сърцата празни,
душите ни уж пълни, кухи са сега,
да бъдеме щастливи в опити напразни,
блясъкът в очите е мерило за тъга.
Сълзи през смях, а още малко ни остава да живеем
и май напразно бродили сме по света,
всичко свършва - няма нужда да се смеем,
а да поемем за последно дъх и да сведем глава.
Сълзи през смях в очите тъжни...
капчица надежда като пламък във нощта,
телата ни умират, никому ненужни,
а лицата каменни издават - усмивката е самота.