Адамов (Петър Адамов)
92 216
Sep 22, 2011, 12:43 AM

Сълзи през смях 

  Poetry » Phylosophy
965 0 8

Сълзи през смях в сърцата празни,

душите ни уж пълни, кухи са сега,

да бъдеме щастливи в опити напразни,

блясъкът в очите е мерило за тъга.

 

Сълзи през смях, а още малко ни остава да живеем

и май напразно бродили сме по света,

всичко свършва - няма нужда да се смеем,

а да поемем за последно дъх и да сведем глава.

 

Сълзи през смях в очите тъжни...

капчица надежда като пламък във нощта,

телата ни умират, никому ненужни,

а лицата каменни издават - усмивката е самота.

© Петър Адамов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесва ми,браво
  • Много се радвам, че ви харесва! Много се радвам, че малко или много ви карам да се замислите! Иии... много благодаря за топлото посрещане Поздрави на всички!
  • "Усмивката е самота". Размисли ме този твой стих!
    Хубаво!!!
  • Е, този стих го четох много пъти, и така да ми подейства, че все още размишлявам върху думите ти! Браво! Много е истинско...
  • Я виж кой е тук
    Адамов, стани, изтупай се и тръгвай по смело. И не отсъствай за толкова дълго, че виж какви мисли те налягат...
    Радвам се да те "видя"
  • !
  • Нищо не е напразно.
    "..усмивката е самота" ?!
    Последното не го вярвам.
    Поздрав!
  • "Сълзи през смях....!"Емоционално...!
Random works
: ??:??