Имаме прекрасна страна,
но нямаме държава.
За това всеки от нас,
с мъка в сърцето,
за чужбина заминава.
Родна стряха,
цветната градина,
тихо ще проплакват,
„На далеч замина.”
В чужда страна,
чужд хляб ще похапва.
На работа всеки ще го гони.
А вечер над старите снимки,
горчиви сълзи ще рони.
Родино свята, майчице мила,
жална, че те оставяме,
дано си ни простила.
© Лиляна Стаматова Все права защищены