Имаме прекрасна страна,
но нямаме държава.
За това всеки от нас,
с мъка в сърцето,
за чужбина заминава.
Родна стряха,
цветната градина,
тихо ще проплакват,
„На далеч замина.”
В чужда страна,
чужд хляб ще похапва.
На работа всеки ще го гони.
А вечер над старите снимки,
горчиви сълзи ще рони.
Родино свята, майчице мила,
жална, че те оставяме,
дано си ни простила.
© Лиляна Стаматова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
