Имаме прекрасна страна,
но нямаме държава.
За това всеки от нас,
с мъка в сърцето,
за чужбина заминава.
Родна стряха,
цветната градина,
тихо ще проплакват,
„На далеч замина.”
В чужда страна,
чужд хляб ще похапва.
На работа всеки ще го гони.
А вечер над старите снимки,
горчиви сълзи ще рони.
Родино свята, майчице мила,
жална, че те оставяме,
дано си ни простила.
© Лиляна Стаматова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
