/на ручея отровен с име на пожар/

Нищо от това не за мен било е,

вулгарно пак пристъпи във нощта...

... докато

везните безжалостно всеки грам са отмервали,

всеки грам от фалшива любов в двойна лъжа!

... тази нощ

Седя под тъмното небе смълчана

и търся болка да ме разяде,

но намирам само сухи рани,

в сърце, което не успя да прободеш!

... и до последно

Себе си през двете ни доказваш,

това е твоят извратен фетиш,

да имаш всичко..., в двете пазви

сърцето си и тялото да поделиш!

Горко и жал ми е за нея

тя май нивга не разбра,

че в тайна, пирова победа

протегна ти към нея своята ръка!

И сцена твърде радостна, красива,

парадно пак пред мене разигра

за двама влюбени - щастливо, 

а мен постави в губеща страна!

Но аз познавам те до болка

като стрели усетих празни нотки в теб,

от първата целувка и отровата,

която сееш, не е вече в мен!

Опита се да ме опариш най-жестоко,

но в руините няма да съм аз

след пожара, там някъде дълбоко, 

жертвата остава непознатата!

И все пак днес любов ти пожелавам!

Чиста, незасенчена такава,

каквато ти безспорно заслужаваш,

а аз ще търся пак, отново себе си!