Сълзи за тебе не намерих ...
/на ручея отровен с име на пожар/
Нищо от това не за мен било е,
вулгарно пак пристъпи във нощта...
... докато
везните безжалостно всеки грам са отмервали,
всеки грам от фалшива любов в двойна лъжа!
... тази нощ
Седя под тъмното небе смълчана
и търся болка да ме разяде,
но намирам само сухи рани,
в сърце, което не успя да прободеш!
... и до последно
Себе си през двете ни доказваш,
това е твоят извратен фетиш,
да имаш всичко..., в двете пазви
сърцето си и тялото да поделиш!
Горко и жал ми е за нея
тя май нивга не разбра,
че в тайна, пирова победа
протегна ти към нея своята ръка!
И сцена твърде радостна, красива,
парадно пак пред мене разигра
за двама влюбени - щастливо,
а мен постави в губеща страна!
Но аз познавам те до болка
като стрели усетих празни нотки в теб,
от първата целувка и отровата,
която сееш, не е вече в мен!
Опита се да ме опариш най-жестоко,
но в руините няма да съм аз
след пожара, там някъде дълбоко,
жертвата остава непознатата!
И все пак днес любов ти пожелавам!
Чиста, незасенчена такава,
каквато ти безспорно заслужаваш,
а аз ще търся пак, отново себе си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Маркова Всички права запазени
