Сълзица
Сълзица
Мъничка сълзица отрони се от синьото оченце
Като капка, стичаща се по златно листенце
Сълзице, горе към безкрая необятен ти лети
безусловна любов му занеси;
Щом стигнеш там, името мое ти му прошепни
болките му с моите ласки удави
от съмненията мрачни него избави,
че всичко е любов му припомни.
И тогава ще се слеем с него в едно, нали?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Veronika Mihova Все права защищены
. Благодаря! 
