Сълзица
Мъничка сълзица отрони се от синьото оченце
Като капка, стичаща се по златно листенце
Сълзице, горе към безкрая необятен ти лети
безусловна любов му занеси;
Щом стигнеш там, името мое ти му прошепни
болките му с моите ласки удави
от съмненията мрачни него избави,
че всичко е любов му припомни.
И тогава ще се слеем с него в едно, нали?!
© Veronika Mihova All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
