Сълзица
Сълзица
Мъничка сълзица отрони се от синьото оченце
Като капка, стичаща се по златно листенце
Сълзице, горе към безкрая необятен ти лети
безусловна любов му занеси;
Щом стигнеш там, името мое ти му прошепни
болките му с моите ласки удави
от съмненията мрачни него избави,
че всичко е любов му припомни.
И тогава ще се слеем с него в едно, нали?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Veronika Mihova Всички права запазени
. Благодаря! 
