Сълзите на човека

17 сент. 2007 г., 21:39

Поэзия

543 0 4

Сълзите на човека

Тези редове са една история,

Не моята - тя не си струва да се чете,

Това е историята на света,

На земята и хората, който живяха там.

Имало едно време...

нали така започва всяка история

Имало е свят - красив, зелен; още млад.

Едва отворил очи и огледал се наоколо -

Слънце, топлина, животът бил навсякъде.

И тогава се появил човекът...

Историята се променила.

Бавно, но славно той променил света.

Дърветата станали сгради, животните - роботи.

Векове минавали... светът вече не бил същия

Променил се и човека.

Развил се до такава степен,

че нямало какво повече да прави.

Програми, компютри, ИИ, роботи -

Те всичко вършили и за него нищо не остана.

Забравил минало, забравил себе си

В него дори за мечти нямаше място.

И един ден човекът отвори очи...

Осъзна какво бе сторил и проплака.

Нямаше го вече синьото небе и зелените гори,

Нямаше я песента на славея,

заменена бе от ропота на мотори.

И плака човека, плака са живота,

За планетата, за земята и небето,

Плака за себе си, защото бе сторил всичко това.

Плака за миналото и за бъдещето

Защото може би един ден и него няма да го има,

Заменен от собственото си творение.

petinka67 (Петя Кръстева)

2007-09-18T15:18:01+03:00

Поздравления!
galjamin (Галя Минчева Димитрова)

2007-09-18T09:38:39+03:00

Когато мечтите изчезнат,става страшно...
шанара (Диляна Неделчева)

2007-09-18T07:22:09+03:00

eми така мога да изразя това, което ми е в ума. Имам един приятел, който е по - голям материалист в стиховете си, но аз обръщам мнимание на това, което е вътре.
jennn (Женя Стоянова)

2007-09-18T01:56:54+03:00

евала..... ! За съжаление обаче ще става още по-зле! Вече дори плажа във Варна се превърна в магистрала.. алеите.. скоро и морската градина ще изчвзни сигурно!