8 дек. 2010 г., 15:12

Сълзите на мама

1.2K 0 8

Сълзите на мама - сок от лозница...
На гроба на тати - ръкойка пшеница...
отиде си дядо, с мезето и с виното,
да гледат със Трифон на бакърчето киното...
Отиде си баба при Дева Мария...
Няма го хляба на бяла шамия...
Нощтвите немеят с нацепени бърни...
Диканя се пули с кремък обърнат...
В плевнята, мишки спят в детелината...
На герана, ведрото жадно е зинало...
Чекрък, до огнището, хурката чака...
Не бръмва вретено... Станът не трака...
Тежките плитки и пафтите - в раклата...
Кръстът на Георги - "Майката им разплакахме!"...
Стопи се на облак мериносено стадо...
Изгоря и магарето... Ей там, на ливадата...
Нашата воденица, под арка, се скупчи...
Чинарът се счерни... Препикават го кучета...
Моето минало - на "Гробето", под мешичките...
Очите ми - драни...  че там са ми всичките...
Лястовиците отлетяха... Пуста е жицата...
И попа заровихме... Палнахме вощеници...
Споменът души, щом ставам, щом лягам...
Повечко пуша - така си приляга...
Остана едничка земна светица...
В очите на мама - сок от лозница...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...