Dec 8, 2010, 3:12 PM

Сълзите на мама

  Poetry » Other
1.2K 0 8

Сълзите на мама - сок от лозница...
На гроба на тати - ръкойка пшеница...
отиде си дядо, с мезето и с виното,
да гледат със Трифон на бакърчето киното...
Отиде си баба при Дева Мария...
Няма го хляба на бяла шамия...
Нощтвите немеят с нацепени бърни...
Диканя се пули с кремък обърнат...
В плевнята, мишки спят в детелината...
На герана, ведрото жадно е зинало...
Чекрък, до огнището, хурката чака...
Не бръмва вретено... Станът не трака...
Тежките плитки и пафтите - в раклата...
Кръстът на Георги - "Майката им разплакахме!"...
Стопи се на облак мериносено стадо...
Изгоря и магарето... Ей там, на ливадата...
Нашата воденица, под арка, се скупчи...
Чинарът се счерни... Препикават го кучета...
Моето минало - на "Гробето", под мешичките...
Очите ми - драни...  че там са ми всичките...
Лястовиците отлетяха... Пуста е жицата...
И попа заровихме... Палнахме вощеници...
Споменът души, щом ставам, щом лягам...
Повечко пуша - така си приляга...
Остана едничка земна светица...
В очите на мама - сок от лозница...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...