29 мая 2018 г., 10:39  

Сълзите на Орфей

815 1 1

Вали дъждът и ни засипва из ведро...
Мечтая си за суха бяла риза.
Реката ми напомня Стикс, лодкар, гребло...
Орфей от пещерата на душата ми излиза.

 

Какво забрави вътре, клет Орфей?
Дали не е вълшебната ти лира?
Ридаеш ли? Че за какво? Недей!
Вали дъждът... Вали, вали, не спира...

 

Ти казваш, че в змията скрит злодей
ухапа смъртоносно Евридика!
Послушай Хадес, да се обръщаш ти недей!
Тя ще те следва тихо до портика.

 

И в песента ти тъжна птиците заслушани
мълчат. Мълчи и притъмнялата гора.
До тебе мече малко се е сгушило
забравило за мед и за игра!

 

Беснеят някъде вакханките в душата ми
И искат да си мой и само мой!
Но ако теб разкъсат, ще откъснат и главата ми...
И не намирам нито миг покой.

 

Дъждът ридае вместо мен във тази нощ.
И лодката намира своя кей...
Светлее Утрото,  Денят набира мощ,
измити от сълзите на Орфей!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...