Сълзите на Орфей
Вали дъждът и ни засипва из ведро...
Мечтая си за суха бяла риза.
Реката ми напомня Стикс, лодкар, гребло...
Орфей от пещерата на душата ми излиза.
Какво забрави вътре, клет Орфей?
Дали не е вълшебната ти лира?
Ридаеш ли? Че за какво? Недей!
Вали дъждът... Вали, вали, не спира...
Ти казваш, че в змията скрит злодей
ухапа смъртоносно Евридика!
Послушай Хадес, да се обръщаш ти недей!
Тя ще те следва тихо до портика.
И в песента ти тъжна птиците заслушани
мълчат. Мълчи и притъмнялата гора.
До тебе мече малко се е сгушило
забравило за мед и за игра!
Беснеят някъде вакханките в душата ми
И искат да си мой и само мой!
Но ако теб разкъсат, ще откъснат и главата ми...
И не намирам нито миг покой.
Дъждът ридае вместо мен във тази нощ.
И лодката намира своя кей...
Светлее Утрото, Денят набира мощ,
измити от сълзите на Орфей!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени