А маските горчат като мастило...

Не ти ги искам! Нито теб под тях!

Не искам вече никого да виждам!

Страхът - сковал ме - твърде е голям.

Фалшивата ми гордост гръмко смазва,

лицето гробница е на самотни чувства.

А погледът ти в мен се отразява.

Защото буди само страст и нищо друго...

Безчувствена и празна ще се слея

с вятъра! И с него ще пренасям студ

в душите на нещастните във рая

от симфонии на надежда от памук!

Ласките не будят вече нежност -

ето че не плъзват от очите слъзи.

Някога, което бе - изчезна.

Сълзите... само спомени събуждат ги!