21 сент. 2008 г., 13:39

Сълзите във очите ти са топли (на dodic)

1.8K 0 26

  На Дидо ( dodic (Деян Димитров) )

 

(по повод последните му два стиха и с надеждата,

 че няма да ми се сърди много ;),

 задето му посвещавам стихове без негово позволение... ;) )

 

 

Сълзите във очите ти са топли,

но мойта кожа е студена по рождение.

Сърцето във гърдите ти е вопъл,

но моят слух е глух за откровения.

 

Ръцете ти са пълни с нежна сила,

но мойта чувственост е закърняла.

Душата ти за мен се е разкрила,

а мойта е нарочно загрубяла.

 

Цигареният дим завоалира

последните останки чиста същност,

а водката надеждно замаскира,

че ти до болка си ми нужен всъщност.

 

Че твоя бях, но ме задави страх.

Че теб копнях, но късно го разбрах.

Че беше ти, но аз не съумях

да бъда аз. И... всичко проиграх.

 

Сега чета най-тежката присъда

и ще ми се да мога пак да бъда!

Преглътнах късно свойта суета

и позволих да те изгубя в самота.

 

Събудих се и... май се изморих

да бъда вихър. Някак се смирих.

Огледах се. Поседнах. И реших

при тебе да се върна в този стих.

 

И те намерих, но... без твойта самота.

Помогнал ти е някой за това.

Поне със спомена за мен се помири

и ако можеш него съхрани.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвети Пеева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...