Сълзите във очите ти са топли (на dodic)
На Дидо ( dodic (Деян Димитров) )
(по повод последните му два стиха и с надеждата,
че няма да ми се сърди много ;),
задето му посвещавам стихове без негово позволение... ;) )
Сълзите във очите ти са топли,
но мойта кожа е студена по рождение.
Сърцето във гърдите ти е вопъл,
но моят слух е глух за откровения.
Ръцете ти са пълни с нежна сила,
но мойта чувственост е закърняла.
Душата ти за мен се е разкрила,
а мойта е нарочно загрубяла.
Цигареният дим завоалира
последните останки чиста същност,
а водката надеждно замаскира,
че ти до болка си ми нужен всъщност.
Че твоя бях, но ме задави страх.
Че теб копнях, но късно го разбрах.
Че беше ти, но аз не съумях
да бъда аз. И... всичко проиграх.
Сега чета най-тежката присъда
и ще ми се да мога пак да бъда!
Преглътнах късно свойта суета
и позволих да те изгубя в самота.
Събудих се и... май се изморих
да бъда вихър. Някак се смирих.
Огледах се. Поседнах. И реших
при тебе да се върна в този стих.
И те намерих, но... без твойта самота.
Помогнал ти е някой за това.
Поне със спомена за мен се помири
и ако можеш него съхрани.
© Цвети Пеева All rights reserved.
