21 апр. 2007 г., 22:22

СЪМ

793 0 12

СЪМ

Когато пролетта

прекрасна се намеси

и прасковата цвят зарони,

започват да изгряват "интереси",

прехвърчат нежни феромони.


 

Когато любовта

у нас запазва място,

лудеещи душите ни се гонят,

сърцето за копнежите е тясно

и не признава никакви закони.


 

Тогава пътищата стават тесни

и тръпне на душата ми ефира,
            завзет от пролетните песни,
            очите трепетно намира...


            Тогава свидни думички изричам,

думи в дълбокото родени.

Щастлива съм, че те обичам -

щастлив бъди и ти със мене.


21.04.2007 год.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • странно.. има нещо различно... това си е чисто женско стихче.. някаква друга логика усещам.. много странно...озадачи ме...
  • Благодаря! Искаше ми се да създава настроение, усетили сте го.
  • Прекрасно настроение струи от стиха ти Поздравления!
  • Благодаря!Като за пролетни хора!Е, сега ще помълча, защото било злато!
  • Нека щастието е безбрежно!
    Ех, че пролетно и свежо стихче! Поздравче!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...