21 апр. 2007 г., 22:22

СЪМ

795 0 12

СЪМ

Когато пролетта

прекрасна се намеси

и прасковата цвят зарони,

започват да изгряват "интереси",

прехвърчат нежни феромони.


 

Когато любовта

у нас запазва място,

лудеещи душите ни се гонят,

сърцето за копнежите е тясно

и не признава никакви закони.


 

Тогава пътищата стават тесни

и тръпне на душата ми ефира,
            завзет от пролетните песни,
            очите трепетно намира...


            Тогава свидни думички изричам,

думи в дълбокото родени.

Щастлива съм, че те обичам -

щастлив бъди и ти със мене.


21.04.2007 год.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • странно.. има нещо различно... това си е чисто женско стихче.. някаква друга логика усещам.. много странно...озадачи ме...
  • Благодаря! Искаше ми се да създава настроение, усетили сте го.
  • Прекрасно настроение струи от стиха ти Поздравления!
  • Благодаря!Като за пролетни хора!Е, сега ще помълча, защото било злато!
  • Нека щастието е безбрежно!
    Ех, че пролетно и свежо стихче! Поздравче!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...