21 апр. 2007 г., 22:22

СЪМ

791 0 12

СЪМ

Когато пролетта

прекрасна се намеси

и прасковата цвят зарони,

започват да изгряват "интереси",

прехвърчат нежни феромони.


 

Когато любовта

у нас запазва място,

лудеещи душите ни се гонят,

сърцето за копнежите е тясно

и не признава никакви закони.


 

Тогава пътищата стават тесни

и тръпне на душата ми ефира,
            завзет от пролетните песни,
            очите трепетно намира...


            Тогава свидни думички изричам,

думи в дълбокото родени.

Щастлива съм, че те обичам -

щастлив бъди и ти със мене.


21.04.2007 год.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • странно.. има нещо различно... това си е чисто женско стихче.. някаква друга логика усещам.. много странно...озадачи ме...
  • Благодаря! Искаше ми се да създава настроение, усетили сте го.
  • Прекрасно настроение струи от стиха ти Поздравления!
  • Благодаря!Като за пролетни хора!Е, сега ще помълча, защото било злато!
  • Нека щастието е безбрежно!
    Ех, че пролетно и свежо стихче! Поздравче!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...