Apr 21, 2007, 10:22 PM

СЪМ 

  Poetry
591 0 12

СЪМ

Когато пролетта

прекрасна се намеси

и прасковата цвят зарони,

започват да изгряват "интереси",

прехвърчат нежни феромони.


 

Когато любовта

у нас запазва място,

лудеещи душите ни се гонят,

сърцето за копнежите е тясно

и не признава никакви закони.


 

Тогава пътищата стават тесни

и тръпне на душата ми ефира,
            завзет от пролетните песни,
            очите трепетно намира...


            Тогава свидни думички изричам,

думи в дълбокото родени.

Щастлива съм, че те обичам -

щастлив бъди и ти със мене.


21.04.2007 год.


 

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??