Apr 21, 2007, 10:22 PM

СЪМ

  Poetry
787 0 12

СЪМ

Когато пролетта

прекрасна се намеси

и прасковата цвят зарони,

започват да изгряват "интереси",

прехвърчат нежни феромони.


 

Когато любовта

у нас запазва място,

лудеещи душите ни се гонят,

сърцето за копнежите е тясно

и не признава никакви закони.


 

Тогава пътищата стават тесни

и тръпне на душата ми ефира,
            завзет от пролетните песни,
            очите трепетно намира...


            Тогава свидни думички изричам,

думи в дълбокото родени.

Щастлива съм, че те обичам -

щастлив бъди и ти със мене.


21.04.2007 год.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

  • странно.. има нещо различно... това си е чисто женско стихче.. някаква друга логика усещам.. много странно...озадачи ме...
  • Благодаря! Искаше ми се да създава настроение, усетили сте го.
  • Прекрасно настроение струи от стиха ти Поздравления!
  • Благодаря!Като за пролетни хора!Е, сега ще помълча, защото било злато!
  • Нека щастието е безбрежно!
    Ех, че пролетно и свежо стихче! Поздравче!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...