Съм

19 дек. 2012 г., 23:27

Поэзия » Философская

701 0 0

Потокът мисли съм в тебе лъкатушещ
и съм звукът от неизреченото „сбогом“.
Вкусът съм на избягалото утре
и дъхът съм на умиращите рози.
Мостът съм, рушащ се под нозете
и съм брегът, направен от въздишки.
Краят съм на твойта радост
и мигът съм на отприщената обич.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Съм

Искате да прочетете повече?

Предложения