19 дек. 2012 г., 23:27

Съм 

  Поэзия » Философская
561 0 0

Потокът мисли съм в тебе лъкатушещ

и съм звукът от неизреченото „сбогом“.

Вкусът съм на избягалото утре

и дъхът съм на умиращите рози.

Мостът съм, рушащ се под нозете

и съм брегът, направен от въздишки.

Краят съм на твойта радост

и мигът съм на отприщената обич.

© Ивелина Балабанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??