Съм
922
0
0
Потокът мисли съм в тебе лъкатушещ
и съм звукът от неизреченото „сбогом“.
Вкусът съм на избягалото утре
и дъхът съм на умиращите рози.
Мостът съм, рушащ се под нозете
и съм брегът, направен от въздишки.
Краят съм на твойта радост
и мигът съм на отприщената обич.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Балабанова Все права защищены
