19.12.2012 г., 23:27 ч.

Съм 

  Поезия » Философска
596 0 0

Потокът мисли съм в тебе лъкатушещ

и съм звукът от неизреченото „сбогом“.

Вкусът съм на избягалото утре

и дъхът съм на умиращите рози.

Мостът съм, рушащ се под нозете

и съм брегът, направен от въздишки.

Краят съм на твойта радост

и мигът съм на отприщената обич.

© Ивелина Балабанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??