Потокът мисли съм в тебе лъкатушещ
и съм звукът от неизреченото „сбогом“.
Вкусът съм на избягалото утре
и дъхът съм на умиращите рози.
Мостът съм, рушащ се под нозете
и съм брегът, направен от въздишки.
Краят съм на твойта радост
и мигът съм на отприщената обич.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up