Жестове и мимики - измама,
илюзия ли са човешките лица?
От смях до злоба е промяна,
а ликът е все тъй мил - като на деца...
Нима истината е заблуда?
Нима всяка дума е лъжа?
Защо да крия себе си в друга,
щом не желая да съм така?!
Сега си спомням, учеше ме мама:
"Бъди добросъвестен, човечен
мигът отлита и те няма,
но споменът за теб остава вечен!"