11 нояб. 2009 г., 13:23

Съмнения 

  Поэзия » Философская
569 0 0

Жестове и мимики - измама,

илюзия ли са човешките лица?

От смях до злоба е промяна,

а ликът е все тъй мил - като на деца...

 

Нима истината е заблуда?

Нима всяка дума е лъжа?

Защо да крия себе си в друга,

щом не желая да съм така?!

 

Сега си спомням, учеше ме мама:

"Бъди добросъвестен, човечен

мигът отлита и те няма,

но споменът за теб остава вечен!"

© Златина Манолова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??