11.11.2009 г., 13:23

Съмнения

764 0 0

Жестове и мимики - измама,

илюзия ли са човешките лица?

От смях до злоба е промяна,

а ликът е все тъй мил - като на деца...

 

Нима истината е заблуда?

Нима всяка дума е лъжа?

Защо да крия себе си в друга,

щом не желая да съм така?!

 

Сега си спомням, учеше ме мама:

"Бъди добросъвестен, човечен

мигът отлита и те няма,

но споменът за теб остава вечен!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Манолова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...