29 янв. 2013 г., 15:46  

Съмнения

646 0 2

СЪМНЕНИЯ

 

Тъй дълго, дълго търсех себе си

и има дни, когато съм си с мен,

но щом за малко се оставя на съмнения,

денят помръква ням и вледенен.

 

Тъй дълго, дълго питах себе си:

"Коя си ти? И имаш ли цена?"

А отговорът, знам, е в мен, той дреме си,

от мене чака да го подредя.

 

Започвам, значи, тъй - махнете се, съмнения,

идете си във дън земя.

Тогава ще пробляснат и умения

и ще вилнееме в светлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...