29 янв. 2013 г., 15:46  

Съмнения

645 0 2

СЪМНЕНИЯ

 

Тъй дълго, дълго търсех себе си

и има дни, когато съм си с мен,

но щом за малко се оставя на съмнения,

денят помръква ням и вледенен.

 

Тъй дълго, дълго питах себе си:

"Коя си ти? И имаш ли цена?"

А отговорът, знам, е в мен, той дреме си,

от мене чака да го подредя.

 

Започвам, значи, тъй - махнете се, съмнения,

идете си във дън земя.

Тогава ще пробляснат и умения

и ще вилнееме в светлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...