29.01.2013 г., 15:46  

Съмнения

642 0 2

СЪМНЕНИЯ

 

Тъй дълго, дълго търсех себе си

и има дни, когато съм си с мен,

но щом за малко се оставя на съмнения,

денят помръква ням и вледенен.

 

Тъй дълго, дълго питах себе си:

"Коя си ти? И имаш ли цена?"

А отговорът, знам, е в мен, той дреме си,

от мене чака да го подредя.

 

Започвам, значи, тъй - махнете се, съмнения,

идете си във дън земя.

Тогава ще пробляснат и умения

и ще вилнееме в светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...