СЪМНЕНИЯ
Тъй дълго, дълго търсех себе си
и има дни, когато съм си с мен,
но щом за малко се оставя на съмнения,
денят помръква ням и вледенен.
Тъй дълго, дълго питах себе си:
"Коя си ти? И имаш ли цена?"
А отговорът, знам, е в мен, той дреме си,
от мене чака да го подредя.
Започвам, значи, тъй - махнете се, съмнения,
идете си във дън земя.
Тогава ще пробляснат и умения
и ще вилнееме в светлина.
© Анка Келешева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
