Josarian (Мариана Иванова) Josarian (Мариана Иванова)
7
23 мая 2014 г., 09:27

Съмнения

1.3K 0 2

                       Гласът на совата – отправна точка

                       на моето пътуване в нощта...

                       Между звездите лъкатуша

                       и само дрезгавият вик на нощен влак

                       ме връща на земята.

                       Нощта трепти в очакване...

                       Не мога да реша.

                       Не искам да остана тук, 

                       но да си тръгна – и това не мога!

                       И пак съм тъмносива –

                       мастилените ми съмнения

                       ме правят непрогледна, тъмна,

                       непонятна дори и за себе си.

                       Не искам да остана тук,

                       но да си тръгна – и това не мога!

                       Да оглушея би било добре,

                       та да не чувам дрезгавия зов

                       на заминаващите нощни влакове

                       и повика копнежен на нощта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Иванова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Eх, момиче! Написала си много хубав стих, а не можа да почувстваш стиха ми "Облачен растер". А точно ти беше тази, която можеше да го почувстваш. От мен - най-висока оценка за поезията ти!
  • djudjii (Жанет Велкова)
    djudjii (Жанет Велкова)
    Връщам се пак и пак тук, вече колко дни... привлечена от една дрезгавина.
    От дълбините душевни е излязъл този стих.
    Почувствах го.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0