Josarian (Мариана Иванова) Josarian (Мариана Иванова)
7
May 23, 2014, 9:27 AM

Съмнения

  Poetry
1.3K 0 2

                       Гласът на совата – отправна точка

                       на моето пътуване в нощта...

                       Между звездите лъкатуша

                       и само дрезгавият вик на нощен влак

                       ме връща на земята.

                       Нощта трепти в очакване...

                       Не мога да реша.

                       Не искам да остана тук, 

                       но да си тръгна – и това не мога!

                       И пак съм тъмносива –

                       мастилените ми съмнения

                       ме правят непрогледна, тъмна,

                       непонятна дори и за себе си.

                       Не искам да остана тук,

                       но да си тръгна – и това не мога!

                       Да оглушея би било добре,

                       та да не чувам дрезгавия зов

                       на заминаващите нощни влакове

                       и повика копнежен на нощта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Eх, момиче! Написала си много хубав стих, а не можа да почувстваш стиха ми "Облачен растер". А точно ти беше тази, която можеше да го почувстваш. От мен - най-висока оценка за поезията ти!
  • djudjii (Жанет Велкова)
    djudjii (Жанет Велкова)
    Връщам се пак и пак тук, вече колко дни... привлечена от една дрезгавина.
    От дълбините душевни е излязъл този стих.
    Почувствах го.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0