Josarian (Мариана Иванова) Josarian (Мариана Иванова)
7
23 may 2014, 9:27

Съмнения

  Poesía
1.3K 0 2

                       Гласът на совата – отправна точка

                       на моето пътуване в нощта...

                       Между звездите лъкатуша

                       и само дрезгавият вик на нощен влак

                       ме връща на земята.

                       Нощта трепти в очакване...

                       Не мога да реша.

                       Не искам да остана тук, 

                       но да си тръгна – и това не мога!

                       И пак съм тъмносива –

                       мастилените ми съмнения

                       ме правят непрогледна, тъмна,

                       непонятна дори и за себе си.

                       Не искам да остана тук,

                       но да си тръгна – и това не мога!

                       Да оглушея би било добре,

                       та да не чувам дрезгавия зов

                       на заминаващите нощни влакове

                       и повика копнежен на нощта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Eх, момиче! Написала си много хубав стих, а не можа да почувстваш стиха ми "Облачен растер". А точно ти беше тази, която можеше да го почувстваш. От мен - най-висока оценка за поезията ти!
  • djudjii (Жанет Велкова)
    djudjii (Жанет Велкова)
    Връщам се пак и пак тук, вече колко дни... привлечена от една дрезгавина.
    От дълбините душевни е излязъл този стих.
    Почувствах го.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0