Josarian (Мариана Иванова) Josarian (Мариана Иванова)
7
23 may 2014, 9:27

Съмнения

  Poesía
1.3K 0 2

                       Гласът на совата – отправна точка

                       на моето пътуване в нощта...

                       Между звездите лъкатуша

                       и само дрезгавият вик на нощен влак

                       ме връща на земята.

                       Нощта трепти в очакване...

                       Не мога да реша.

                       Не искам да остана тук, 

                       но да си тръгна – и това не мога!

                       И пак съм тъмносива –

                       мастилените ми съмнения

                       ме правят непрогледна, тъмна,

                       непонятна дори и за себе си.

                       Не искам да остана тук,

                       но да си тръгна – и това не мога!

                       Да оглушея би било добре,

                       та да не чувам дрезгавия зов

                       на заминаващите нощни влакове

                       и повика копнежен на нощта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Eх, момиче! Написала си много хубав стих, а не можа да почувстваш стиха ми "Облачен растер". А точно ти беше тази, която можеше да го почувстваш. От мен - най-висока оценка за поезията ти!
  • djudjii (Жанет Велкова)
    djudjii (Жанет Велкова)
    Връщам се пак и пак тук, вече колко дни... привлечена от една дрезгавина.
    От дълбините душевни е излязъл този стих.
    Почувствах го.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0