Съмнения

23.05.2014 г., 9:27 ч.

Поезия

990 0 2

Гласът на совата – отправна точка

на моето пътуване в нощта...

Между звездите лъкатуша

и само дрезгавият вик на нощен влак

ме връща на земята.

Нощта трепти в очакване...

Не мога да реша.

Не искам да остана тук,

но да си тръгна – и това не мога!

И пак съм тъмносива –

мастилените ми съмнения

ме правят непрогледна, тъмна,

непонятна дори и за себе си.

Не искам да остана тук,

но да си тръгна – и това не мога!

Да оглушея би било добре,

та да не чувам дрезгавия зов

на заминаващите нощни влакове

и повика копнежен на нощта...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

vega666 (Младен Мисана)

2014-10-16T16:31:49+03:00

Eх, момиче! Написала си много хубав стих, а не можа да почувстваш стиха ми "Облачен растер". А точно ти беше тази, която можеше да го почувстваш. От мен - най-висока оценка за поезията ти!
djudjii (Жанет Велкова)

2014-05-27T12:48:49+03:00

Връщам се пак и пак тук, вече колко дни... привлечена от една дрезгавина.
От дълбините душевни е излязъл този стих.
Почувствах го.