Съмнения
Гласът на совата – отправна точка
на моето пътуване в нощта...
Между звездите лъкатуша
и само дрезгавият вик на нощен влак
ме връща на земята.
Нощта трепти в очакване...
Не мога да реша.
Не искам да остана тук,
но да си тръгна – и това не мога!
И пак съм тъмносива –
мастилените ми съмнения
ме правят непрогледна, тъмна,
непонятна дори и за себе си.
Не искам да остана тук,
но да си тръгна – и това не мога!
Да оглушея би било добре,
та да не чувам дрезгавия зов
на заминаващите нощни влакове
и повика копнежен на нощта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Иванова Всички права запазени
