Не зная как да видя подир думите
бъдеще... неясно спира се край мен,
поглежда ме, разпраща ме
по задачи и не мисли
като мен
като че ли. Ще те видя ли
в света, в който исках да си ти,
не ми се иска да разбирам,
преди да се разпръсна окончателно,
вятър без звезди, орех
в подредено дворче,
без планински дъх наоколо,
пясък без очи...
По-добре да те усещам,
като малка тъмна пещ.
© Йоана Все права защищены