1 нояб. 2017 г., 01:53

Съмнения

433 2 3

 

Не зная как да видя подир думите
бъдеще... неясно спира се край мен,
поглежда ме, разпраща ме
по задачи и не мисли
като мен
като че ли. Ще те видя ли
в света, в който исках да си ти,
не ми се иска да разбирам,
преди да се разпръсна окончателно,
вятър без звезди, орех
в подредено дворче,
без планински дъх наоколо,
пясък без очи...
По-добре да те усещам,
като малка тъмна пещ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съмненията винаги раждат необикновеното,а по-нататък"Тъмната пещ"
  • Пренасяш ме в съвсем различен свят Йоана. Докато чета стиховете ти не съм на тази планета.
  • Когато напишеш произведението си на един ред /образно казано/, ако се чете като стихотворение, значи е поезия. Ако не - значи е есе. Разделът за есета не е тук.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...