1.11.2017 г., 1:53

Съмнения

432 2 3

 

Не зная как да видя подир думите
бъдеще... неясно спира се край мен,
поглежда ме, разпраща ме
по задачи и не мисли
като мен
като че ли. Ще те видя ли
в света, в който исках да си ти,
не ми се иска да разбирам,
преди да се разпръсна окончателно,
вятър без звезди, орех
в подредено дворче,
без планински дъх наоколо,
пясък без очи...
По-добре да те усещам,
като малка тъмна пещ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съмненията винаги раждат необикновеното,а по-нататък"Тъмната пещ"
  • Пренасяш ме в съвсем различен свят Йоана. Докато чета стиховете ти не съм на тази планета.
  • Когато напишеш произведението си на един ред /образно казано/, ако се чете като стихотворение, значи е поезия. Ако не - значи е есе. Разделът за есета не е тук.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...