Съмнения
Съмнения изпълват ми душата!
Съмнения нахлуват пак отвън!
Дали за мен дойде тук любовта крилата,
или отново всичко беше нежен сън?
Забравен от всички живеех в ада,
намирах утеха сред изгубените души.
Заспивах вечер до вечната клада,
стонове на мъртви ехтяха в моите уши!
Съмнявах се дали изобщо живея
или просто преживявам като скот.
Крепеше ме надеждата да видя нея,
да срещна светлината, даваща живот.
И след толкова години, прекарани в мрак,
видях към мен да идва светлината!
Затичах се към нея, после спрях,
за бога, очите ми от нея изгоряха!
Съмнения и болка изписани са на лицето,
с железни нокти стискат те сърцето мое!
Да продължавам ли борбата, или общо взето,
в смъртта прекрасна да потърся аз покоя?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Енев Все права защищены
