30.03.2008 г., 21:42

Съмнения

1.4K 0 6


Съмнения изпълват ми душата!
Съмнения нахлуват пак отвън!
Дали за мен дойде тук любовта крилата,
или отново всичко беше нежен сън?

Забравен от всички живеех в ада,
намирах утеха сред изгубените души.
Заспивах вечер до вечната клада,
стонове на мъртви ехтяха в моите уши!

Съмнявах се дали изобщо живея
или просто преживявам като скот.
Крепеше ме надеждата да видя нея,
да срещна светлината, даваща живот.

И след толкова години, прекарани в мрак,
видях към мен да идва светлината!
Затичах се към нея, после спрях,
за бога, очите ми от нея изгоряха!

Съмнения и болка изписани са на лицето,
с железни нокти стискат те сърцето мое!
Да продължавам ли борбата, или общо взето,
в смъртта прекрасна да потърся аз покоя?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Енев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти за вълшебните стихове!Прекрасно разбирам как се чувстваш...сега и аз преживявам това състояние...поздравявам те, че по такъв умел начин успяваш да изразиш тъгата си... и хубавото е, че не избива в други категории...още веднъж БРАВО!
  • Не искам да коментирам другояче, освен с един стих на една моя много добра приятелка, именуваща се Моника:
    "Капки тропат по ковчега...
    Заваля - и времето тъжи!
    Слънце грееше до вчера,
    но днес в скръб се потопи."
  • Каква смърт?Та ти си толкова млад, а мислех че си поне на 60.Пред теб е живота и любовта .Чакам по ведри стихове от теб.
    С обич от мен.
  • Интересен стил на писане, побиха ме тръпки от стиха ти. Поздравления!!!!



    P.S. Животът е една борба, така че - Смело напред!!!!!!!
  • Хубав стих!Прати далече от теб тези съмнения,те само вредът на теб и на хората около теб

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...