Mar 30, 2008, 9:42 PM

Съмнения

  Poetry » Other
1.4K 0 6


Съмнения изпълват ми душата!
Съмнения нахлуват пак отвън!
Дали за мен дойде тук любовта крилата,
или отново всичко беше нежен сън?

Забравен от всички живеех в ада,
намирах утеха сред изгубените души.
Заспивах вечер до вечната клада,
стонове на мъртви ехтяха в моите уши!

Съмнявах се дали изобщо живея
или просто преживявам като скот.
Крепеше ме надеждата да видя нея,
да срещна светлината, даваща живот.

И след толкова години, прекарани в мрак,
видях към мен да идва светлината!
Затичах се към нея, после спрях,
за бога, очите ми от нея изгоряха!

Съмнения и болка изписани са на лицето,
с железни нокти стискат те сърцето мое!
Да продължавам ли борбата, или общо взето,
в смъртта прекрасна да потърся аз покоя?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Енев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти за вълшебните стихове!Прекрасно разбирам как се чувстваш...сега и аз преживявам това състояние...поздравявам те, че по такъв умел начин успяваш да изразиш тъгата си... и хубавото е, че не избива в други категории...още веднъж БРАВО!
  • Не искам да коментирам другояче, освен с един стих на една моя много добра приятелка, именуваща се Моника:
    "Капки тропат по ковчега...
    Заваля - и времето тъжи!
    Слънце грееше до вчера,
    но днес в скръб се потопи."
  • Каква смърт?Та ти си толкова млад, а мислех че си поне на 60.Пред теб е живота и любовта .Чакам по ведри стихове от теб.
    С обич от мен.
  • Интересен стил на писане, побиха ме тръпки от стиха ти. Поздравления!!!!



    P.S. Животът е една борба, така че - Смело напред!!!!!!!
  • Хубав стих!Прати далече от теб тези съмнения,те само вредът на теб и на хората около теб

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...