Съмва се
"Най-студено е преди разсъмване".
Най-болезнено е в самота.
Най горчи след нечие си тръгване.
Най гори предателска слана.
Най е трудно прошка да отправиш,
да целунеш вражеска ръка,
своят Бог пред чужди да погазиш,
да приемеш без контрол съдба,
да признаеш истини злокобни,
след интриги вплетени за теб,
да отпъждаш мислите греховни,
смело да вървиш по тънък лед.
"Най-студено е преди разсъмване"-
в призрачно объркана тъма.
Страховете видимо разсънени,
да разсееш с първата зора.
Да погубиш демона в душата си,
настанил се тайно през нощта.
Да допуснем слънцето във себе си.
Съмва се. Да срещнем пак Деня!
© Таня Мезева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Много хубав стих!
-
Нощта е мисъл за разсъмване...
А Зората носи студ самотен!
И в душата ти е тъмно.
И сънуваш глас отвъден.
А дочуваш топло:"Мамо!" -
Поздравления! Много хубав стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздрави, Танче!