18 апр. 2010 г., 00:50

Сън

874 0 2

Замечтах се и обичах!

Гледах те с пламнали очи.

Сред пламъци със теб танцувах,

разпилявах своите коси.

Тайни свети ти разкривах

и се раждах и горях,

усмивките си ти дарявах,

сляха се любов и страст!

Притихвах и се молех

там във твоите ръце,

сладки думи ти говорех,

целуваше ти моето лице.

И щастие неземно беше

този миг на сбъднат блян,

а умът безжалостно крещеше,

че е сън и теб те няма там...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитринка Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря
  • И щастие неземно беше
    този миг на сбъднат блян,
    а умът безжалостно крещеше,
    че е сън и теб те няма там...

    Много хубав стих само последната дума като го четох го прочетох с "вече", че ми звучеше по-добре, но прекрасно поздравления. П.С. не го приемай като критика

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...