Замечтах се и обичах!
Гледах те с пламнали очи.
Сред пламъци със теб танцувах,
разпилявах своите коси.
Тайни свети ти разкривах
и се раждах и горях,
усмивките си ти дарявах,
сляха се любов и страст!
Притихвах и се молех
там във твоите ръце,
сладки думи ти говорех,
целуваше ти моето лице.
И щастие неземно беше
този миг на сбъднат блян,
а умът безжалостно крещеше,
че е сън и теб те няма там...
© Димитринка Димова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
