Сън
СЪН
Ето, аз искам, аз страстно желая.
Да хвана, да стисна
тез малки, тез нежни ръце.
И топлината тяхна, и тяхната нежност,
да скътам дълбоко във свойто сърце.
С надежда безкрайна ръка аз протягам
и макар, че съвсем не се надявам,
със сигурност усещам
как на дланта ми
меко ляга нейната длан.
Пръстите - нежни и бели.
На безименния сребърно пръстенче свети.
И ръката ми трепва, сякаш не малка,
почти детска ръка е това,
а къс горещо желязо, което
гори ме отвътре, а не на дланта.
Ръката - също малка и бяла.
Руси слънца там блестят,
но те са само частица от зноя,
с който очите и ме горят.
1984 год.
гр.Силистра
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марин Петков Все права защищены
