МПетков (Марин Петков)
31 103
Apr 1, 2008, 8:11 AM

Сън 

  Poetry » Love
671 0 3

СЪН

 

Ето, аз искам, аз страстно желая.

Да хвана, да стисна

тез малки, тез нежни ръце.

И топлината тяхна, и тяхната нежност,

да скътам дълбоко във свойто сърце.

С надежда безкрайна ръка аз протягам

и макар, че съвсем не се надявам,

със сигурност усещам

как на дланта ми

меко ляга нейната длан.

Пръстите - нежни и бели.

На безименния сребърно пръстенче свети.

И ръката ми трепва, сякаш не малка,

почти детска ръка е това,

а къс горещо желязо, което

гори ме отвътре, а не на дланта.

Ръката - също малка и бяла.

Руси слънца там блестят,

но те са само частица от зноя,

с който очите и ме горят.

 

1984 год.

гр.Силистра

 

 

© Марин Петков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??